Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2007 03:51 - Повей
Автор: tikvata2 Категория: Забавление   
Прочетен: 2020 Коментари: 0 Гласове:
0



Вълните весело се плискаха в скалите на края на плажа. Беше една от ония септемврийски морски вечери, които ти напомнят за края на лятото. Студения бриз се блъскаше в табелата "НЕОХРАНЯМ ПЛАЖ". Беше една от ония септемврийски вечери в които морето е особено неприветливо. Мътно заради водораслите и мъртвия планктон. Опасно заради теченията си и лъжливата си топлина. Опасно заради носталгията която навява.

Той паркира зад дюните. Отвори вратата и започна мъчително да се изправя от седалката. Накуцвайки отвори багажника и извади кошницата. Слизайки по стръмната пътека към плажа приличаше на вековна костенурка отправила се на последния си презокеански поход. Вятърът брулеше дългите му бели коси. Спря се пред табелата и се взря в морето. После бавно се наведе и отвори кошницата. Постла две хавлиени кърпи на пясъка. След това извади бутилка вино, две чаши и малка снимка в кехлибарена рамка и си спомни...

... За пръв път я видя в морската градина. Седеша на любимата му пейка и четеше. Искаше да отиде при нея и да я заговори. Да и каже че всеки ден идва на тази пейка, сяда и съзерцава гълъбите пред фонтана. Тръгна. Спря. Чувстваше несигурност, колебание и страх...

Наля в двете чаши. Погледна към снимката и за пръв този ден  "стъклените" му очи се стоплиха. Отпи бавно от своята чаша, отля глътка от нейната и си спомни...

... Двамата се разхождаха бавно по плажа. Ръцете им бяха вплетени в прегръдка. Мълчаха. Той обичаше когато си мълчаха. Само двама, които наистина се обичат биха могли да си мълчат без неловкост. Биха могли да си мълчат казвайки си всичко. Тогава той разбра падна на колене и промълви "Обичам те, нуждая се от теб, омъжи се за мен"...

Ръцете му се разтрепераха докато поредната вълна се разбиваше в скалите изкрещявайки "ДА". Той се изправи мъчително. Накуцвайки се приближи до прибоя, усети измамно топлата вода и си спомни...

... Мрачна стая. Сиви стени и спуснати щори. Тишина. Тя лежи упоена на леглото, но болката все още е изписана на лицето и. Една сълза се стича по лицето му...

Една сълза се стичаше по лицето му. И после нова и нова. Безброй елмази от стъклените му очи. Той влезна бавно във водата. Вълните сякаш го поздравявтха весело и се плискаха в бедрата му, гърдите му, стъклените му очи. Той пое дъх и заплува към хоризонта.



Гласувай:
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tikvata2
Категория: Забавление
Прочетен: 41703
Постинги: 5
Коментари: 0
Гласове: 231
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031